МЛАДОСТТА СИ ОТИВА

Текст, музика и изпълнение: Мильо Велчев /Милен/

Аранжимент: Стефан Маринов

www.youtube.com/watch?v=ppSq1do4oR8

Ела, моя нежна! Ела!

Седни до мен  да те погледам!

Колко си се променила!

Обичам те!

Кога побеляхме?!

Кога бръчки паяжини свиха

по челата, край очите?!

Чуваш ли? Обичам те!

Стъпки на времето – спомени бледи:

първата среща,

   първия грях,

      първата люлка...

Колко надежди, мъка и радост с теб преживях!

Не плачи, моя сребърно-бяла!

Не тъжи! Виж, децата растат!

Те са нашата радост голяма.

Поемат вече по своя път.

Стъпки на времето – спомени бледи:

най-красивото цвете от всички цветя,

   най-прекрасната булка,

      най-щастливата майка...

         Кротка и нежна... Моя жена!

Не плачи, моя сребърно-бяла,

Не тъжи – виж, децата растат!

Много скоро сами ще останем -

птичките ще отлетят.

Младостта си отива,

като тиха река през полето,

като бърза вълна

   към скалистия бряг на морето.

Младостта отлетя!

Само ти да си жива,

   моя скръбна,

      сребърно-бяла!

Има още любов,

още много – неизживяна.

Ще я споделим със теб!