Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23.11.2020 г., 14:24 ч.  

Mного далече от лесните 

  Поезия » Друга
409 8 8

Тежък характер,  зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.

 

Кой бил почесан – на грешно место̀
 и кой го побъркват сърбежите –
носят водата – от кладенци сто –
за нещо да ги забележите.


Само че камъкът мен ме роди
а тиквите –  ражда ги ниското.
Щом изтекат, всички мътни води –
и златната – пак ще разплискате.

 

'Щото така, или иначе знам –
 аз трънка съм – вечно бодливата.
Път през просо̀то , сама ще ви дам,
по който...Къде ли отивате?

 

С нокти в душата разравям лехи,
 и думи садя, сред гергините.
Вълк единак съм и нямам бълхи.
 Е, само посмейте да минете!

 

Грее душата – на бури подслон,
там няма дори да се вѐснете!
Там се родих – на планинския склон
и много далече от лесните.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??