3.03.2011 г., 20:46 ч.

Много искам и аз... 

  Поезия » Друга
939 0 20

Днес ги чух

да си пеят влюбени птиците

и усетих,

че скоро ще набъбне пролетта във ята.

Под юрганче са се сгушили

събудени и тревичките,

нетърпеливи,

да се стопли

и  да се стопи снега.

Дишат облаци бели

през сини завеси в небето.

Тичат на запад лъчи

да полегнат във залеза,

а пред мен бяла главичка

подало кокичето

ме усмихна

и направи за малко щастлива.

Много искам

и аз,

като цъфнат дръвчетата,

да полегна на нечие топло

и влюбено рамо.

Та какво е пролетта,

дори да е много красива,

ако две очи, длани...

не търсят мен само...

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??