Много отдавна
и много назад
кръвта ми замръзна
като луната
В дългата нощ
тя разтегна бели криле
върху силуета
на моята къща
върху черните скали
и над стърчащата
като остър стих
черница
с малко светлина
донесена
от детските години
© Анжамбман Анапестов Всички права запазени