Ти си игра, която не искам да играя -
болка, за която не искам нищо да зная,
смърт, която не мога да избегна -
единствения път, по който към себе си да побегна!
Ти си много по-силен от моя страх от мрака,
много по-силен от най-силното,
което сърцето ми очаква!
С всяко мое вдишване все повече
в сърцето ми се забиваш,
но не умее без теб то да тупти.
Душата ми изпепеляваш
и оставяш само тишина, от която боли -
не ми оставяш сили да дишам дори.
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени