Многоточия...
Отдавна не заспивам от умора,
не помня от кога не съм живял,
черупката ми – здрава като броня,
в която се събирам от печал..
... понякога, засмяното момче,
което в облаци мечтае и лети,
препъва се във камъни, поспре,
но все напред, уверено върви...
Отдавна не разбирам този свят,
а вятърните мелници са срутени,
и рицарското в мен се разпиля, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация