Фосфорна луна ме събуди...
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества...
Не това не е Орфей, а нещо от Хадес...
Пропуква ми в ушите и имперско ми шепнат...
Не , сега се моля за онзи сън, да ме спаси...
Понякога сънищата пречат да си разумен, както и многото знания...
Сега чакам Венера да ме вразуми и поведе....
Бласъкът й е магнит за слънцето...
Утрото е това, което те избистя и си ти ,искам вечно утро...