Не мечтая комфорт
от мебели скъпи,
кристали, порцелани
с позлати,
мразя таз надпревара
между сноби богати...
Зная, за тях съм
личност смешна,
неуспешна,
защото скромната ми
къща
в дворец
не се превръща...
Но от тези алчни хора,
трупащи богатства
без умора,
за жалост всеки
е слепец!
Аз имам любовта!
Какво тук значат
някакви си вещи,
какво са те
пред две сърца
горещи -
остаряват с времето,
все някога се чупят,
заменят се със нови,
отново ще се купят,
а любовта е вечна
като този свят!
Тя е моето богатство,
комфортът ми домашен
и семейният палат!
Дейзи Патън
© Дейзи Патън Всички права запазени