Прегръщам те, мое дете, ти мечтата най-голяма сбъдна,
щом на този свят дойде.
Ръчички мънички протягаш и колко много обич с прегръдка ти ми даваш.
До мен едва на крачета стъпваш, искаш всичко да знаеш.
За теб, сега, света е прекалено голям, а в него ти си моят блян.
Очичките ти пълни са с искри,
а твоята усмивка - само тя на крака ме държи.
Спи, мое малко момче, спи и сънувай красота.
Заклех се пред Бога и на колене душата си ще дам.
От мен никой не ще те вземе.
За теб дишам, страх и болка ме държат.
Мое мъничко момче, съдбата те изпрати сълзите ми да спреш.
В дома ти внесе и болка, и копнеж. И сълзи, и смях.
До днес аз не знаех що е то любов,
но от първия ти плач взорът ми все се скита в погледът ти дълбок.
Сълзите ти с усмивка ще спра.
Малката ти ръчичка здраво в дланта си ще държа.
Днес и всеки ден, аз се кълна, теб да закрилям от лошотията в света!
Теб обичта ми следва и радост е да гледам как растеж.
Пораснал мъж ще станеш и някой ден нужда от мен не ще имаш,
но ти ще бъдеш все така мое дете.
Моето малко момче - радост и тъга. На мама съдба.
Ти сбъдна моята мечта.
Мое дете, знай, обичта на мама няма да спре!
Аз те нося в своето сърце.
20.02.2019г.
© Цветомира Тошева Всички права запазени