МОЕТО МАЛКО МИШЛЕ
Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:
– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.
Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,
томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи!
Сетне скри се под фотьойла – промърмори, някак зла:
– В тая къща няма кой да премете с една метла!
Сетне сиренце ѝ гребнах – бучка истинско менте.
И – каквато беше дребна, хапна! – взе и да расте!
Натроших ѝ къшей хлебец, ръснах ѝ пакет кашу.
Тя ми рече: – Пич, със тебе цял живот ще сме на "You"!
Пържените ти картофи днес не чинят пукнат грош! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация