11.12.2009 г., 13:38 ч.

Моето сърце 

  Поезия » Философска
665 0 9

Здравей, сърце, туптиш ли в мене още?

Оставих ли ти сили за това,

след всичките безумни, страстни нощи,

след дни, изпълнени с неискрени слова.

 

Раздавах те, дори не се замислях,

какво ти причинявам , как боли,

а после с оправдания измислени

залъгвах те и молех те – мълчи!

 

Без жал разкъсвах те на хиляди парчета,

не исках и не можех да се спра,

обърнах гръб на онова, което

ти даваше частици топлина.

 

Сега, когато нощите умряха,

а дните се превърнаха във прах,

останахме сами със тебе в мрака –

тогава лудостта си осъзнах.

 

Кажи, сърце, прощаваш ли ми всичко?

Не ме предавай, моля те, тупти...

С последната останала искрица

живот отново в мене запали...

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, добре заварил или добре дошъл, не знам и не е важно май))))))))))))))))))))
  • Ех, ако можеше от изпепелени въглени отново да лумне пламък...
    Но нищо не пречи да опитаме, нали?
    Здравей!
  • Благодаря на всички, а на теб специално ivanleko91 (Ангел ) ))))))))))))))))))))))))
  • Така правим, Люба, а после се питаме защо?
    Прекрасно стихотворение си сътворила!!!
    Поздравявам те с тази песен - като я чуеш - ще се сетиш защо!
    http://vbox7.com/play:0b3f15e7
  • много хубаво...ех, тези сърца...
  • Кажи, сърце, прощаваш ли ми всичко?
    Не ме предавай, моля те, тупти...
    С последната останала искрица
    живот отново в мене запали...
    перфектно 6 от мене
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Поздрав!
  • хубав, много!
Предложения
: ??:??