на вуйчо, чието незавършено стихотворение завърших (:
Знай, че идвам при теб по невидими друми.
Правя път от поезия и мостОве от думи.
Малко страшно е. Тъмно. И безкрайно далече,
ала мойта поезия в светлина ме облече.
Ти недей се отчайвай и ме чакай накрая.
Все ще дойда при тебе. А кога ли? Не зная...
През мъгли, през пустини и безкрайни валежи
ще пристигна при тебе. Ще пристигна, понеже
ти си моята обич - преди мене родена,
дето никога няма да бъде сломена.
Ти си минало, бъдеще - моето време. ...