Шепти ми моето сърце:

„Живей веднъж, но истински“

„Бори се“, „Бъди себе си“

„Дори когато си предадена

 от собствената си съдба,

вдигни  глава и продължи“

Сърцето продължава

неспирно да шепти:

„ Дори когато ти се плаче,

 живей напук на приятели гризачи“

 „Живей без страх“

„Не позволявай да бъдеш сама,

когато приятел ти подава ръка“

„Сред хората живей“

„След всичко бъди оптимист“

„Пролетта е сезон на мъдрост и сила“

„За равносметка е може би късно“

„Но е време за НОВО НАЧАЛО“

„Бъди ЧОВЕК, а не човече“

„Просто себе си бъди“

„Сега е времето помисли“

Замислих се...!

Може би има право моето сърце.

Какво е щастие разбрах!

Стига ми „Добро утро“,

от приятел рано сутрин.

Само две добри думи 

и една приятелска ръка.

ДА! Трябва да продължа.

Стълба ще да си направя

и от  ада да се избавя.

Ще се завърна пак при вас,

защото  искам да бъда „ АЗ“.