МОГА САМО ДА КЪЛНА
Забравих как да се моля,
вече мога само да кълна.
Злоба и завист ме съсипват
и в гърдите силно ме притискат.
Сълзите отказват да потичат.
Със яд не се скърби.
Умение трябва, за да се разплачеш,
но първо трябва да се покаеш!
А аз мога в омраза да горя,
но себе си в нищо не виня.
Май трябваше да съм добра,
а сега без срам признавам, че съм зла.
© Мирослава Всички права запазени