Мога си всичко...
Мога да съм мъничка прашинка,
дразнеща невиждащи очи,
мога да съм сладичка гадинка,
ухапя ли те... много ще боли.
Мога да съм падаща снежинка,
умирайки, красиво да летя,
мога да съм шеметна блондинка,
и на малкия си пръст да те въртя.
Мога да съм поща от луната,
с купища обичащи писма,
мога да съм фея на дъгата,
минеш ли под мен, да те спася.
Мога да съм твоето момиче,
палеща искрици от страстта,
мога да съм глупаво добиче,
риещо с копитце във пръстта.
Мога да съм вечно сила твоя,
даваща ти хъс и свобода,
мога да ти наруша покоя,
с грабеща любов да те сразя.
Мога да те паля до полуда,
къпейки се в твоето сърце,
мога със гласа да те възбудя,
канейки те в мойто легълце.
Мога да обичам само теб...
© Неземна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прашинка, ама какви страсти хвърляш само... Поздрави за стиха, неземна прашинке!
-
Я, какви възможности си имала! А това е чудесно, затвърждаваш неземната си същност! Поздрави и усмивки от Земята!
-
Еееее, Тошко, ти не само ме разнежваш, ами и много, много ме усмихваш! Ако продължаваш така, ще издадеш стихосбирка , само от коментарите ти ! Много са усмихващи
Благодаря ви! -
Ехааа! Завъртями главата! Влюбена стм!
-
Главата ми завърташ пак с неземния си стих сестрице
душа бохемска на моряк
подобно мънчка пчелица
в дланите ти иска да се спре
кацнала на своя пристан.
Нектар за кошер да събира
от цветята в твоята градина
прашеца цветен по крачета да полепя,
сред аромат омаен из под пръстчетата ти изпреден.
С теб да отлети в полята
и сред билки горски полски
съдбата своя с тебе да гадае.
А сега сериозно, пак петица и в любими.
Може и да бъркам, ала струвами се май коментарите ми те разнежват.
Ала сигурен съм;
Следващият път звездиците в пътя млечен пред стихът ти ще бледнеят. -
Харесах!
-
Можеш! И да пишеш можеш! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
