valcanyon (Валентин Миленов)
787 1822
13.12.2022 г., 10:09 ч.  

Моите чеда 

  Поезия » Философска, Гражданска
889 0 4
                    Моите чеда

 

Когато сам отново оставам вечерта,

когато спомените ми преборват съня,

появяват се пред мен лицата на моите деца,

те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.

 

Седя си заедно с една любима нарича се Тъга,

утешават ме заедно със своята сестра Самота.

С тях заедно редя си моите любими слова,

за живота на хората, за любовта с малко тъга.

 

И появяват се под перото ми моите "чеда",

излезли са направо от изстрадалата ми душа.

Преминали са и почвуствани от моето сърце,

едно сърце ранимо, сърцето на малко дете.

 

А вечер късно пак сам вкъщи се прибера,

уморен от работа и хората, всекидневната борба.

Аз вземам своите "рожби" в своята ръка и ги чета

и няма я вече тъга, усмивка появява се на моята уста.

 

А моите герои сякаш оживяват на хартията,

българските герои загинали за свобода.

Обикновените хора, моите българи са това,

които с трудностите в живота водят борба.

 

За малката цигуларка която свири вечерта,

изпълнила мелодия и сърцето си с вяра, и без тъга.

За хората незрящи с белия бастун, тяхната съдба,

за усмихнато малко момиче получило подарък за Коледа.

За моята мила майка, баба, моите корени на тази земя,

за моите мили деца които са с мен през деня и през нощта

 

 

Пиша и мечтая си вървейки по пътя си да оставя следа,

една диря по която да вървят хората и моите деца.

Да четат "моите рожби", моите слова сега и някога,

а аз ще ги гледам от небето щастлив с усмивка, мечта!

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??