Спомням си, когато бях дете,
когато тичах из полята,
носех в себе си детския плам
и слънчеви лъчи заплитах си в косата.
Но минаха годините и ето -
момичето превърна се в жена,
поглеждам аз отново към полето
с детския пламък отново в кръвта.
А там сега са моите деца,
щастливи и безгрижни тичат
и учат се какво е доброта,
и учат се какво е да обичат...
© Erato Eratova Всички права запазени
И след като имаш деца навярно ще е така.
Поздрав.