За мислите и чувствата,
на индивида човек...
За егото чисто,
пропито с сенки лъжовни!
И хора удобни... Който
дори без да те чуват,
те превъзнасят навред.
За всичката пошлост,
за нежните думи
изговорени, па макар
и наужким.
Понякога така повдигат
нивото на чест посърнала...
Че молиш се да бъдеш излъган
за да се чувстваш добре.
Но така сме орисани,
към лошото се пристрастяваме.
Бързо и удобно на чуващи глухи
ставаме!
И само с глави кимаме,
за вредата, лъжата вече не чуваме.
Дори за доброто загубихме нюх.
Защото търсим удобен уют...
© Ангел Всички права запазени