... на приятелите, които държаха главата ми над водата в моментите, когато другите ме караха да стъпвам по дъното...
Благодаря ви и ви обичам от цялото си сърце!
Моите момчета не завързват върху думите си панделки –
пускат ги директно. Без намордник, без синджир и без каишка.
И ако случайно на предател без да искам вдигна паметник,
вместо да го бутат, тихо му плетат бесило от въздишките ми.
Моите момчета стъпват в локвите с нозе на победители,
без да търсят нищо, 'дето е стереотипно или сигурно.
И ако случайно падна гола във калта (сама и мнителна),
те не ме изваждат. Идват с мене. И си правим кални фигури.
Моите момчета не избутват шапката върху главата ми.
Знаят, че ще лъсне изпод нея същността ми без обвивка. ...