Това стихотворение е взето като идея, от един велик българин, комик,
актьор. Георги Калоянчев! Използвал съм и негови, и мои думи.
Това стихотворение е посветено на него!
Мой беден български народе, в душата ти
препускат гладни векове.
Нивята ти обсипани и обляни, от руйни дъждове!
Мой нежен и раним български народе,
надарен, и търпелив.
На пътя дълъг, безкраен, пепелив.
стои един българин, ранен но търпелив!
Търпелив за надежда свята и прекрасна,
за утеха, вяра и любов към българския народ. ...