20.07.2010 г., 0:43 ч.
Мой ден
Събуждам се. Кънтят от тишина
трамвайни спирки, сбутани кьошета.
Денят магически поръсва светлина
по сътвореното от Бога и Човека.
И светлокожа сутрин като стар чинар
шепти. И като тежък грозд презрява.
Ще я опазя. И плашило, и пъдар
ще стана, но на никой не я давам!
Замръква бавно. Облаци тъмнеят.
Някой ми краде деня безцеремонно!
Ще го науча! Само да посмее!
...Нощта изсулва се с минутите виновно.
трамвайни спирки, сбутани кьошета.
Денят магически поръсва светлина
по сътвореното от Бога и Човека.
И светлокожа сутрин като стар чинар
шепти. И като тежък грозд презрява.
Ще я опазя. И плашило, и пъдар
ще стана, но на никой не я давам!
Замръква бавно. Облаци тъмнеят.
Някой ми краде деня безцеремонно!
Ще го науча! Само да посмее!
...Нощта изсулва се с минутите виновно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елена Биларева Всички права запазени
Предложения
-
-
Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
-
Едно-единствено наследство получих – дрипав чифт крила, наследственото късогледство лекувам с тъмни ...
-
Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
