Стихове за тебе нижа от край време.
С тях непрестанно ти говоря аз.
Понякога обвинявам те за мойто бреме.
Друг път нежно ти шептя на глас.
Другите, що четат ги, име ти прикачват.
Все едно лице виждат в тях.
Ала ти не си човек и име нямаш.
Приятел верен си и смъртен враг.
В нощите безкрайни мъчиш ме жестоко.
В дните кратки посрещаш ме със смях.
И пак отново и отново взимаш ме
и после връщаш в този грешен свят. ...