Мой живот на ръба на тъгата.
Преродена сълза,
абортирана радост
и подрязвани с обич крила.
Твърде често дори в самотата,
озверяла от студ и досада,
аз забравях защо съм дошла.
Твърде често в ръцете си носех
късче смях,
капка обич до лудост,
а сред тях се таеше тъга.
И понякога миг омагьосан ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация