Не бих могла, дори да искам да я скрия.
Понякога е като кръст и ми тежи.
Онази бялата, потомствена магия,
опитай, ако можеш и я излъжи.

Когато лъжеш само ти очи не свеждай,
да ли ти вярвам? Вече знаеш, че не ти.
Понякога е черна бялата надежда,
от безнадеждност даже повече гнети.

Да бях като останалите, да е лека,
душата ми, уж двайсет грама, но уви,
избирах си не любов, а трънена пътека,
по нея само бос и нощем се върви.

За мене молят прародителките мъртви.
Наследство са ми тежко техните съдби.
А ти, ако излъжеш Бога в десет църкви
и мен, и себе си ще можеш... Може би.