Kristo (Христо Андонов)
390 76
17.08.2008 г., 16:48 ч.

Може би 

  Поезия » Друга
587 0 3
Ти трябваше да използваш времето
да разбереш, какво се крие вътре в теб.
Всичко, което сега те прави човек,
и всичко, което не би искала да знам.
Ти трябваше да виждаш надълбоко,
да имаш чувства, преди мечти,
а може би да да виждаш без очи,
но сега просто искаш да си честна.

Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.

Ти избираше винаги по-малкото зло,
разбирайки, че не можеш да имаш всичко.
Рискувайки дори това, което обичаш
и винаги чудейки се какво би било.
Ти вярваше сляпо в истинската любов.
Това бе всичко, което те движеше напред,
а може би да не искаш и моя съвет,
защото не знаеше, че ще бъда готов.

А може би да ме послушаш,
трябва преди всичко да разбереш,
къде свършва трудния момент
и къде светлината да избереш.
А може би да видиш с усмивка
всичко, което си пропуснала досега,
всичко, което сама си причини,
може би трябваше да се случи това.

Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??