Lidis (Лидия Сиркавара)
107 241
13.11.2010 г., 18:29 ч.

Може би 

  Поезия » Друга
1366 0 6

Днес, както си тичах по Небесната писта,

се спънах в една планина от верига " Балкани"

и за миг си помислих с усмивката чиста,

"Може би!" ще се срещнем със теб разпиляни,

когато звездите се върнат  при нас на Земята.

Усмихнах се пак и си казах: "Може би!".

Нищо, че живеем в различни съзвездия

и, макар че сега си катастрофирал астронавт,

който раздава гневни ритници на паветата,

сложил ръцете си в бездънните джобове,

крачещ  безцелно под счупените лампи

на дългата и затворена  улица без изход

и се ослушваш да чуеш в тъмното шепота

на вълни метеорни и звънтене мечтано

от Сатурнови пръстени сребърни.

Казах си само в усмивка с надежда "Може би"

и погледнах Дъгата, излегнала се в съблазън

като мост между Небесната писта и Земята.

Там, по нея, се движеха в надпревара звезди,

истински, ярки, трептящо се сливаха в багри

и стопяваха разстоянието ми до теб.

"- Може би! " - пак си помислих с усмивка, 

затичана по Небесната писта на истината.

13.11.2010

 



© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??