Една русалка в банята на Потър
чете през очилата му магия,
а той се крие зад стъклата потни
и с пяната до гуша се завива.
Косите ѝ са нежни земетръси,
кристални топки весело му смигат.
Помилван от блестящите ѝ люспи,
треперещата пръчица повдига.
Кое ли архаично заклинание
ще го спаси от нейното подвластие?
... И ако тя е дъново изчадие,
защо са устните ѝ с цвят на щастие? ...