6.09.2021 г., 19:59 ч.

Може би отвъд?... 

  Поезия » Философска
534 3 4

МОЖЕ БИ ОТВЪД?…

 

       на Ст. Керев

 

Най-дебелата стена пробих с глава

и направих си вратичка – смешно малка,

нямам…, няма ключ за нейната ключалка,

тъй като е тя без панти и брава…

Тя отваря се с магически слова…

или с плач молитвен от душата жалка!

(Рядко тя сама открехва се едва...)

 

Но дори да се разтвори тя всецяло,

пак е непосилно трудно да провреш

през отвора ѝ – премазващо зловещ –

натежалото си от живота тяло –

страдало, треперело, без страх грешало,

мамено безкрай от не един копнеж,

тихо лъгано от подло огледало…

 

Но дори и да преминеш – все едно!

(Сякаш аз веднъж като че ли преминах?…)

Там едничък миг е колкото година,

а Вселената е мъничко зърно…

Там е всичко – всяко липсващо звено…

(Без излишни драми всеки блян погина!...)

Там е Нищото и всичко е Едно!

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

12 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??