Може ли едно сърце, |
поднесено с топли ръце, |
болката да предположи |
и просто да отложи |
любовта за някой друг път? |
Може ли отронена усмивка |
да се превърне във отливка, |
а да запази красотата, |
щом отиде си искрата |
обратно в своя тъмен кът? |
|
Може ли да спрем времето, |
когато се задава лято? |
Нима се мислим за богове! |
Отдавна силни ветрове |
доказали са ни обратното! |
© Ирина Костова Всички права запазени