Ако можеш да тръгнеш - върви,
аз изгубих следите от стъпки.
Моят поглед не стига, дори
до най-близкия камък на пътя.
Нямам сили денят ми е враг,
иска хляба ми, даже трохите.
Имам мисли до външния праг
всичко друго натам е изтрито.
Зад завесите врачки стоят
и предричат ми „огън и жупел“,
но аз вече, измръзвах, горях
и се давех в най-плиткия купел.
Ако можех да тръгна - да, щях,
но небето не ме разпознава,
а следите са станали прах,
даже камъните се разпадат!
© Анастасия Всички права запазени