21.07.2021 г., 18:26 ч.

Мойте обувки 

  Поезия » Философска, Гражданска
649 0 0
Мойте обувки
Недей да обуваш моите обувки,
има пирончета и убиват, и боли.
Давай напред,изпращам ти целувки,
не ме гледай и аз съм човек, но уви.
Добре човече обуй мойте обувки и какво,
удобни ли са ти , май ти много стягат.
Това не са твойте обувки, мойте са, защо
търсиш други те въобще не ти прилягат.
А друго нещо повече ти не знаеш,
за стъпките в живота ти нехаеш.
Не ме познаваш, не знаеш моята съдба, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Предложения
: ??:??