Снежинките наоколо прехвърчат,
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта?
Или живеят просто за мига?
Света ли искат те да променят?
Или са тръгнали на дълъг път?
А може би е тяхното призвание
да изпълняват нечии желания?
Но гравитацията не прощава.
Щом паднат, отведнъж се разтопяват.
Те мислят си, че са кристали ценни
заради формата си съвършена,
но всъщност са замръзнала вода
без никаква действителна цена.
Отдолу изпарени, там се връщат...
Навежда ме това на мисълта:
Дали не съм и аз една снежинка,
политнала надолу към калта?