Тихо вятърът стене,
Земята крещи от болка в нощта.
"Болно е житното семе,
умират корени в пръстта."
Дъждовни сълзи я погалват,
с отрова живота в жилите изгарят,
а тя, още по-наранена, ожесточена,
моли за помощ майката Вселена.
"Разбий се в мен, камък звезден,
разкъсай ме, ако можеш на две,
бъди добър и така полезен.
Убий ме! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация