Тихо вятърът стене,
Земята крещи от болка в нощта.
"Болно е житното семе,
умират корени в пръстта."
Дъждовни сълзи я погалват,
с отрова живота в жилите изгарят,
а тя, още по-наранена, ожесточена,
моли за помощ майката Вселена.
"Разбий се в мен, камък звезден,
разкъсай ме, ако можеш на две,
бъди добър и така полезен.
Убий ме!
Мери се право в моето сърце.
Години тежки живях
и отчаяно се жертвах,
че нещо ще се измени,
но изгубих вече надежда.
И сега, ако можеш, една молба ми изпълни -
в звезден прах ме превърни."
© Елeна Всички права запазени
Благодаря ти veneta92 (Венета Видева)радвам се че ти хареса стихът ми!!! Поздрави!