Ех, Апостоле, къде останаха мечтите,
къде да дирим справедливост, доброта?
Ти знаеше ли нявга, че душите ни
не ще намерят път към свобода!
Отдавна вече няма хора като тебе,
с душа, сърце и мисъл да горят.
А днес, да знаеш, тъй са ни потребни,
живота нов със устрем да творят!
Сега за теб ще сложим китка цвете,
главата във поклон ще наведем.
Ти винаги си бил така човечен,
помогни оттам, нов свят да създадем!
19 февруари 2010г.
© Мария Всички права запазени