След толкова години суша,
сега мирише ми на дъжд.
Във гръм душата се заслуша
и се възрадва изведнъж.
Молебен стòриха жените
с молба до Господа добър.
От дъжд намокриха се дните,
защото бяха без чадър.
За дъжд земята зажадняла,
разтвори своята уста.
Изпи водата развилняла
и в кал превърна се пръста.
А тази кал ще ни нахрани
и нас - направени от кал.
Ще раждат нивите орани,
защото господ е плакàл.
© Никола Апостолов Всички права запазени