Ето, че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора.
Никой не помисля да брои сълзи...
Народецът, беден, попиля водата,
счупи им мечтите, бръкна им в душата...
Изводът е страшен и абсурдно-смешен:
Много сме нагъсто или много грешни!
Горе, нависоко, ей-там на баира
сянка разпилява една стара круша,
а под нея старци утеха намират -
с бастуните тропат молебен за суша...
Тежко е за четка - не съм маринист.
Думите не стигат върху този лист,
но ще помня дълго, може би, до гроб,
разплакан, как видях, един селски поп...
© Красимир Дяков Всички права запазени