16.02.2012 г., 15:45 ч.

Моли се 

  Поезия » Друга
637 0 0
Изправих се пред страшен праг.
На крачка от светлина и мрак.
Моите кървави вени,
пак до ножа опрени.
Чувам тишината.
Усещам самотата.
Това е съдба,
съдба, но не добра.
Мене прокълна
страшният сатана.
От синьото небе
отново кръв тече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мистерия Всички права запазени

Предложения
: ??:??