В този свят се лутаме безпътни,
сред тъга и мигове щастливи,
постоянно се съмняваме
мъртви ли сме или живи,
а кръвта разпъва вените
сякаш иска да ги пръсне –
запази ни, Боже, ВЯРАТА,
за да можем да възкръснем!
В две посоки, две съдби политат,
хоризонтът може би ги слива,
с тях една любов осъдена
безвъзвратно си отива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация