Боже, знам, че си някъде там...
Чуй, молитва в душата си нося,
влизам тихо във светлия храм,
имам толкова много въпроси...
Знам, че Ти не наказваш с греха,
а чрез него, когато сме слаби,
дай ми Вярата силна сега,
че мечтите ми дявол окраде.
Как избираш кой праведен е -
кой да страда, и кой да живее,
аз смирявам в дъха ти сърце
и в сълзите ми болка се лее...
Дай ми, Боже, със чудото знак,
че даряват ръцете Ти Обич,
уморих се от толкова страх,
дай ми зрънце Надежда отгоре...
Дай на болните Святия лек
и мечтата им – да оздравеят,
аз съм вярващ в Духа ти човек -
дай им сила чрез Теб да живеят.
© Михаил Цветански Всички права запазени