muzika70 (Росица Чакърова)
59 85
30.07.2014 г., 9:07 ч.

Молитва 

  Поезия » Друга
609 0 6

Посвещавам на дъщеря ми и внука ми с много обич!

 

 

За кой ли път ти, Боже, ме наказваш?

Защо? - се питах, питам се и днес.

Не виждаш ли, че дните ми са празни,

опръскани с помия и безчест?

 

Не виждаш ли че не вървя, а лазя,

принудена от гадния живот,

а някои, от Теб богопомазани,

ми сложиха най-тежкия хомот?

 

Жадувах истина, а пих поквара,

горчеше хлябът, месен със лъжи.

Не ми остана, Боже, много вяра

и малко зрънце вече ми тежи.

 

Ще мога ли да издържа?Кажи ми.

Така отсъждаш, нека е така.

Аз искам да остане мойто име

в дъха на рози, в капчици роса -

 

да знаят всички колко ги обичах

и колко техни болки преживях,

докрай останах същото момиче,

макар че все за другите горях.

 

Душата ми - тя тихо диша още,

изтръгва глухо вик и праща зов

във стихове, които пиша нощем,

за песни, за цветя и за любов.

 

Но някои така и не разбраха,

че точно аз нуждая се от тях

и всичките надежди разпиляха,

а аз - така и нови не събрах...

 

Как да се моля, научи ме, Боже,

да скръствам примиренчески ръце,

когато някой без любов не може

и призовава моето сърце?

 

А някога, когато то замлъкне,

ще знам, че част от мен остава Тук -

ще приюти и друг по път замръкнал,

отекваща молитвено без звук.

 

И после... нека дойде Светлината

и капките роса да пресуши.

Така ще съм със нея вечно слята,

защото ЗА и ОТ Любов греших.

 

Р.Ч.,Лондон,2014"

 

 

 

 

© Росица Чакърова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??