Прости ми, че още съм
яд, натрупан в рогата
и будят ме нощите
с мисълта за разплата.
Научи ме да тичам
по ръба на сарказма
и през думи прилични
своя мир да опазвам.
Рисувай ми вятър
по размах пеперуден -
нежно гняв да отмятам,
без души да обруля. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация