Ще отида за хляб,

само толкова мога.

Ще ми стигне за дълго,

гладът е насъщен.

Чувам звук на камбани

или бие сърцето ми.

Боже, помилуй

човешкия грях.

Виновните носят вина,

без да знаят.

Не е алена буква,

стигма на гръд.

Ще съмне отново

подир покаяние.

Отново да хванем

по стръмния път.

Под нозете ми тътне,

дано да не падна.

Земята изтръсква своя юрган.

Паст геена лумва,

пожар извън ада -

кошмар несънуван,

или жертвена дан.

Смирено и аз,

най-грешна от всички -

те моля реката пак да тече.

Щом свърши Погромът,

да се прегърнем

със скъпите ближни и врагове.