Ръцете си събирам във молитва.
Сърцето си обгръщам в светлина.
В душевния си храм пристъпвам,
за да прошепна пламенни слова.
"Дай, Боже, силата на слабия
и Вяра да приеме смелостта.
На силния му подари смирение,
а злия накажи със доброта!
На болния прати познание.
Грешките да види.Урок да усвои!
А здравия дари със съзидание.
Умението да благодари!
А нашата Родина мила
навеки в бъдещето запази,
та българският род всесилен
духовното в света да възвиси."
Молитвените думи са вълшебство.
Изречени с отворена душа.
Небесен лек за болката. Богатство.
Прозрение и мъдрост за света.
© Таня Мезева Всички права запазени