Какви големи сенки под очите.
Защо ли? Аз съм болна, може би,
или в недостиг са от лятото лъчите,
или пък съм се влюбила?... Уви...
Нима аз нямам право да се радвам,
или пък имам лоша орисия
и право е това, което казват,
щастливи са, които гледат ни като месия?
Нима ти, Боже, ще отнемеш
половината от бляновете ми небесни?...
Вземи ги! Те никому не са потребни,
дори на мен, днес мъртва между живите.
Не ми отнемай сал едничко,
ей, казвам ти го ясно, кратко -
и моля те, от все сърце те моля,
не ми отнемай, Боже – мама, татко!
© БЕБА Всички права запазени