Защо ме мамо ти създаде
за мъки в този свят тъй грешен
Защо не ме прибра при себе си
покоя да намеря вечен
Живот без цел и без посока
проклятие е за мен ужасно
Едно безпътно съществуване
оставено без смисъл... Празно
Не искам вече да се боря
да търся и да се надявам
и тоз живот за мене ценност
отдавна веч не представлява
За туй те моля... Прибери ме...
при теб и Бог с една молба
Помилвай ме и утеши ме
и ще се върна у дома
© Росица Георгиева Всички права запазени