МОЛИТВА С ПРОТЕГНАТА ДУША
… и все по-мъдър, все по-благ, простил ненавист, злост, обида,
седя на своя гърбав праг – мъж, хлътнал в залеза на рида,
спокоен съм – за всеки миг, що Бог търкулва ми по хълма –
едно врабче със „Чик-чирик!“ с Любов душата ми изпълва,
щом друмник покрай мен се спре, аз вече знам какво ще иска –
ведно със вехтото сетре, харизвам сетната си ризка! –
защо да вия като вълк? – насред космическата бездна?
За миг на този свят дошъл, на свой ред утре ще изчезна.
Помнете ме? – немил-недраг, душа протегнал за молитва.
Преди от своя гърбав праг и аз в пространствата да литна.
2 април 2024 г. ...