МОЛИТВА ЗА МОЕТО МОМИЧЕ ВЛАДА
Тя е много красива, щом се барне със бялата рокля,
и надене – за мен ли? – прозирния клин от ликра.
Много искам в дъжда от глава до пети да я мокря! –
да се нежа край нея – и във нейната Обич добра.
Да вървим през града с вкочанените зимни витрини.
Да я гледат със завист манекените с мъртви очи.
А пък аз да изчезвам в зениците нейни – тъй сини! –
из които дори самотата ми спря да горчи.
Да ѝ кажа: – Здравей! – и да милна косиците мокри.
Да ѝ купя от някоя бабка букетче с цветя?
Еее-ех, защо не успях да ѝ вдигна за зимата покрив?
И на своята топла постеля да я приютя?
Може би като мъж аз за теб съм съвсем невъзможен?
Цял живот ли преследвам невъзможната своя Любов?
Тя е просто Жената от моите сънища, Боже!
И те моля – пазѝ ми я? – нине, присно, вовек и веков.
12 март 2023 г.
гр. Варна, 20, 10 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
из които дори самотата ми спря да горчи