Без тебе неспокойно спя -
насън с ръцете си те галя...
Така изчезва мойта самота -
когато все за теб мечтая!
Стопли изстрадалата ми душа...
Върни ми блясъка в очите...
Накарай ме да се почувствам пак жена -
с усмивка освежи ми дните...
Бъди ми стожер в трудности, в беда -
подай стабилното си мъжко рамо...
В живота да ме водиш и без светлина
аз ще те следвам. Вярвам в тебе само!
16. 03. 1995 г.
© Таня Георгиева Всички права запазени