В тази мелница тежка – Земята,
Мелничарят-Живот не почива.
Денонощно чували премята,
не пропуска стопанин и нива.
Не унивай, съпруго, с въздишки
за това, че редът ни се бави.
Даже в кратките нощни затишия
Мелничарят не ни е забравил.
Триста мелници бавно дояждат
всяко зърно на дните ни зрели!…
Но брашното се сипе на сажди…
Може би е от мислите бели?… ...