Молитвата...
Там нейде в лоното на планината
в сама́та съкровеност на гората
разправят: има манастир столетен –
„понатежал“ в години... Достолепен...
И там веднъж в килията си строга
един монах обърнал се към Бога,
но с думи светотатствени и скверни
той възроптал за дните свои черни.
Планетите в редица се строили
и обещали му небесни сили...
Загубил вече всякаква надежда
той продължил със болка да „нарежда“...
А с болката звучала разгневена
молитвата му в цялата Вселена...
„Ти Боже ли ми прати тези мисли,
които обладават ме нечисти?...“
„Създателю, Ти знаеш ли какво е
забраните да следвам строги твои –
жена когато хубава и млада
дошла е в храма да се изповяда?!...
И аромата на жена измести
тук миризмата на тамян и свещи...
А похот с красота са те събрали
и въздуха от страст ще се запали...
Защо о Боже, тъй си ме наказал
и женската любов си ми отказал?...
Предците ни изгонил си от Рая,
щом дръзнали плътта си да познаят!...
Аз спазвам всеки пост, чета молитви –
защо така сурово ме изпитваш?...
Защо заплашваш ме със наказания,
а ми оставяш нежните желания!?...
Светът населил с „грешници“ красиви –
ти сетива си дал ми похотливи,
а после забраняваш (мили Боже!):
„– Не пожелавай!... Не греши!... Не може!...
Нареждаш да обичаме с душата
без право да допираме телата,
но и плътта си има свои нужди,
а те не са ми никак (Боже!...) чужди...
Щом плашиш ме с жестоки назания,
защо не взе ми мъжките желания,
а подценил си силата им властна,
която само с Времето угасва...
Молитвата ми днес, любими Боже,
навярна много ще те разтревожи,
но не съди ме строго Ти, когато
аз тайната позная на Жената...
И моля те прости ми Ти, защото
повярвай непосилно е теглото,
а днес съзнателно поемам риска
и на плътта ще дам каквото иска...
... Говорил дълго с Бога си монаха –
ту с ярост дива, ту със кротост плаха,
крещели във плътта му сетивата,
а безразлично слушала душата...
... но не получил никаква утеха
той глас дочул затихващ като ехо –
един Далечен Бог нашепвал вяло:
„– Не питай мен!... Това ти е от Дявола!...“
... Кандилото в олтара затрептяло –
иконата единствено разбрала...
Подкупващо го гледали светците...
... Внезапен вихър угасил свещите...
07.03.2021.
© Коста Качев Всички права запазени